17 Февруари 2009 г. За "материала"

   Дали е съвпадение или няма случайни неща- но в последните дни темата за “материала” се оказа твърде кресливо актуална. За лошия материал се кресна и през Океана, чак от Новия свят, за да разберем колко не ставаме ние тук, в България. Тези, които приеха това като личен етикет креснаха, че са обидени. Ние, които добре се познаваме и имаме сертификат за качество, се подсмихнахме и си казахме: Ние сме добрия “материал” и който иска да решава как да живеем, управлявайки ни, да се научи да ни уважава, защото пътят към “добрия материал” е през Океана и е само на няколко часа. Прав им път на всички, които не ни харесват, ние харесваме себе си и Родината си, държавниците за пореден път ще ги избираме не след дълго. Мислете му!
    Но не подхвърлените реплики от емигрантски сбирки, са лошата тема на деня. А “материала” на нашето ежедневие- ние ядем храни- убийци! Но дали храните ни убиват или липсата на контрол върху производството на храната ни. Млякото е това, с което растат децата ни, а днес се оказа, че заради него могат и да не пораснат. Покъртително е… Или за кофти “материал”, кофти храна.
 Ако не ни убият млякото и маргарина, ще ни довършат в лабораториите. Там пък излизат грешни резултати. Те пък водят до неправилно лечение. Или това е геноцид спрямо лошия “материал”? Няма да разсъждаваме за пряката връзка между некачествения “материал” и овладяването на властта. Няма да се задълбаем в това, че качествените няма да дадат власт на тези, които ги етикират негативно и се опитват да ги убият с некачествен живот, а точно “некачествените” вярват на популизма.
    И какво се оказа, че според нас, СПОРЕД НАС, качествени са само нашите качества. Качествен ще бъде животът ни, ако ние знаем, че сме качествени, защото всеки може да избере какъв да бъде. И според своя избор, правим заявка за себе си пред другите и те ни приемат безпрекословно. Ако се държим некачествено, ще повярват, че сме такива, ще правим такива избори, ще имаме подобни на себе си политици и после те ще ходят по света да ни определят, а през останалото време ще ни погубват по разни други начини.
    Ние сме останали тук, в тази България и ние ще кажем как ще живеем, а не разни самозвани мисии и “алтруисти”. “Материалът” винаги е бил важен, но и качеството му не е за подценяване. Марксистки постулат, но укрепен във времето, казва, че количествените натрупвания, водят до качествени изменения. Колкото повече от нас повярват, че сме високо качествен материал, толкова по- категорично ще изметем “некачествените” управляващи, некачествената хранителна индустрия, некачественото здравееопазване.
    Негативните новини има позитивно послание, за това да си повишим самооценката и да имаме себе си за значими в собствения си живот.
 Мъдрите са го казали най- силно:
   Или ще намеря пътя, или ще прокарам път.
   Aut inveniam viam, aut faciam