13 Септември 2009 г. Деси Георгиева

Деси, в началото на лятото ти представи пред публиката „Момичето с къдриците”, една книга, в която изповядваш себе си. Какво може да те предизвика да споделиш емоциите си  с много и непознати хора?

Когато писах текстовете, събрани в книгата, не съм и предполагала, че един ден те ще видят бял свят и ще бъдат четени от мои приятели и съвсем непознати хора. Няма да скрия, че се притеснявах от реакцията на хората. Питах се как ще приемат един или друг текст, какви мисли ще провокира у тях, ще усетят ли онази емоция, която ме е водила при писането... Впоследствие обаче притеснението изчезна. Разбрах, че колкото са читателите, толкова ще са начините на интерпретация на написаното. Всеки по своему приема даден текст и на всеки му влияе по различен начин, взависимост от настроението и моментното му състояние.

В началото на есента  как ти действа този съзерцателен сезон?

Есента винаги ми е носела тъга и меланхолия. От една страна тези състояния могат да ме провокират да пиша, от друга – да ме изолират от заобикалящия свят. Може би затова предпочитам пролетта, когато всичко се събужда и желанието за живот е сякаш по-силно от всякога.

Какви са посланията на финансовата криза според  човек с поетическа сетивност?

Кризата винаги е била част от живота. Всеки път обаче е в различно измерение. Финасовата криза, като че ли идва точно навреме, за да ни покаже, че парите и благоссъстоянието са нещо временно. Днес ги има, утре не. Но ако си предприемчив, можеш да започнеш отново да покоряваш финансовите върхове. За жалост обаче в тази криза мнозина пострадаха и духовно, и емоционално. Защото сривайки се техния финансов свят, на който са посветили живота и безсънните си нощи, се оказва, че нямат друг - истински живот, заради който могат и трябва да продължат напред.

От глобален в по-личен план - как се чувстваш в Бургас?

Понякога Бургас ми се струва малък – можеш да го обходиш с поглед. Друг път е толкова голям, че не ти стигат дни да му се наситиш. Един път е весел, друг път тъжен. Градът мени лицата си всеки ден. Искало ми се е да го напусна, да замина и никога повече да не се върна. След няколко дни прекарани далеч от него обаче, у мен отново се е появявало желанието да се върна, да видя морето. Не мога без него – без Бургас. Това сигурно е съдба.

Какво ти липсва в този град?

Ние, бургазлии сме шовинисти за хубаво или за лошо. И ни е трудно да признаем, когато друг град предлага по-добри условия за живот и развлечения. Имало е вечери, в които ми се е искало да попадна на ново и непознато място. Тук в Бургас обаче нещата не се случват лесно. Развитието на града става бавно, понякога промените почти не се усещат. Струва ти се, че тук животът е спрял, че си попаднал в едно безвремие и единственият признак на живот издава твоето сърце.

Кое те вдъхновява?

Най-често лични преживявания. Последният текст, който написах беше провокиран от изживявания на приятелка. Когато й дадох да прочете текста, тя се разплака. От дистанцията на времето случилото се, макар и облечено в литературна форма, й въздействаше по-силно.

Самотата здравословна ли е за творящия човек?

За да пишеш, трябва да си сам. Тогава сякаш “чуваш” думите, които се появяват върху белия лист. Самотата обаче може да ти помогне в определен момент, да я търсиш самоцелно, за да стигнеш до дадено състояние на духа. Но и тя като всичко останало, трябва да е нещо преходно и временно. Хората, които пишат не са самотници. Те са щастливи хора.

Имаш ли  дефиниции за човека и неговото осмисляне, напр. какво е щастие, какво е любов...?

Щастието е състояние на духа, което няма точна дефиниция. За едни то е удовлетворението от реализирана сделка, за други прегръдката на любим човек, за трети – предприето околосветско пътешествие. За мен то е мига, когато се чувствам изпълнена, когато в ума ми няма мисъл и цел, когато нямам желания и разочарования... А любовта, любовта е любов, не само когато е споделена. Можеш да обичаш и да не си обичан по същия начин или да получаваш, без да можеш да дадеш. Любовта е любов, когато няма очаквания, ограничения, рамки. Когато приемаш и отдаваш, но си свободен и не посягаш към свободата на другия.

Мислиш ли, че във всеки има творчески заряд, но малцина го събуждат или само избрани са надарени с него?

Всеки е творец и носи творческото начало у себе си. Но не всеки успява да го изрази. Да си творец не значи непременно да си писател, художник, музикант, танцьор. Меценатът също е творец, защото открива красотата и насърчава нейното създаване. Дърводелецът също твори, създавайки красотата с дървото, което обработва. Дори магазинера може да твори по начина, по който подрежда стоките на рафтовете...

Какво искаш да ти се случи и респективно на всички, които четат това интервю?

Бих искала да сме по-добри, по-усмихнати и с повече вяра, че това, към което се стремим ще се случи.

Имаме привилегията да сме ти домакини в нашия сайт, затова ще се радваме да пожелаеш нещо на екипа ни!(Това замества въпроса за бъдещите творчески планове:)))

Желая ви здраве. Когато го има, всичко се сбъдва!